Бъдни вечер

Бъдни вечер

Бъдни вечер (24 декември наричана още Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка) е денят преди Рождество Христово.

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището и семейството. 24 декември е наречен Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. В дните преди този празник жените стават много рано и през целия ден се приготвят за празничната трапеза. Те не жалят сили и време, за да бъде всичко наред в навечерието на Коледа. Според поверието както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година.

Трапезата

По традиция на Бъдни вечер се приготвя питка и седем, девет или дванадесет постни ястия. Седем, девет и дванадесет са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Най-често на трапезата присъстват варен боб, пълнени с ориз или с боб чушки, лозови или зелеви сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (наричан още боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник. В някои краища се прави също малка пита, в която е скрита паричка и на когото се падне, той ще бъде щастлив през цялата година. Преди да заспят девойките слагат парче от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета – колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден.

По стара традиция преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало той разбърква с него огъня, а после поставя тънкия край на дръвчето в него. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково и по искрите от огъня се гадае каква ще е годината – колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата.

Според народните обичаи под трапезата се слага слама. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. Когато стане време за вечеря най-възрастният мъж прикадява три пъти трапезата, къщата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите. След това мъжът и жената заедно вдигат най-големия хляб към тавана и казват: “Толкова високо да е житото!”. Те го разчупват като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата разделят.

След като седнат на трапезата, никой не става от нея, а ако на някого все пак му се наложи да стане, той трябва да ходи приведен, за да може и житата да са приведени от много зърно. Всеки трябва да опита всички ястия на трапезата, за да му върви през годината. След вечеря, всички стават едновременно и трапезата не се вдига до сутринта, защото се смята, че починалите роднини идват да се нахранят на нея.

Поверия

На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите – всеки край масата трябва да счупи по един и ако ядката на ореха е здрава, той също ще бъде здрав през цялата година.

Вярва се, че в полунощ на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа всеки човек може да си пожелае нещо, защото се смята, че тогава желанията се сбъдват. Гадае се и по лучени люспи – по една люспа се нарича на всеки месец от годината и се пълни с щипка сол. Мократа люспа вещае дъждове и сняг, сухата – горещини.

  • Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
  • Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женскo име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
  • Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.
  • Зад палешника ( широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро.
  • На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
  • За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2-3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
  • Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
  • На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.
  • Моми, на които им е време да се женят, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
  • Сламата и пепелта от бъдника не се изхвърлят.
  • Който седне на трапезата, небива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.

След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванадесет мръсни дни, които продължават до Йорданов ден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между двата свята временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрелите идват в света на живите. Според народните вярвания някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.

Коледуването

Подготовката на коледарите започва от Игнажден (20 декември). Тогава те разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата (станеник). Обикновено в групите от коледари се избират момчета, които да играя ролята на старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си.

След полунощ на Бъдни вечер започва и самото коледуване. Младежите, облечени в народни носии, коледуват, т.е. посещават домовете на близки, роднини, съседи, за да им честитят Рождество Христово – Коледа. Оттук идва и името им – коледари. Времето за коледуване е от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Те пеят коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие от плодове, радост и щастливи дни. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата, а после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.

На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.
Не е добре, ако две групи коледари се срещат – това означава, че през лятото ще вали град или нещо лошо ще се случи. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите. Същата забрана важи и за русалийските дружини, които ходят през Мръсните дни.