Индийско орехче

Индийското орехче и кората му имат близки вкусови качества, като вкусът на орехчето е малко по-сладък и по-деликатен. Кората често се предпочита в ястия със светъл цвят заради светлооранжевия, шафраноподобен цвят, който им придава. Кората е по-скъпа, защото добивът и е само 15% от този на орехчето. В индийската кухня орехчето се използва почти изключително в сладкиши. В европейската кухня орехчето и кората му се използват особено често в картофени ястия и в преработени месни продукти. Използват се също в супи, сосове и печени изделия.
Японските варианти на кърито включват индийско орехче сред съставките си.
Индийските орехчета (Myristica) високи до 20 метра вечнозелени дървета, растящи естествено в тропиците на Югоизточна Азия и Австралазия. Te са важни с двете подправки, получавани от плодовете им, индийското орехче и изсушената му кора.
Орехчето всъщност е семето на дървото, има яйцеобразна форма с дебелина 15–18 мм и дължина 20–30 мм. Използва се изсушената кора на костилката или самата костилка. От дърветата се произвеждат и няколко други продукта — етерични масла, смоли и масло.
Най-важният вид е обикновеното или ароматно индийско орехче Myristica fragrans, растящо на индонезийските острови Банда. Отглежда се на Карибите, особено в Гренада. Други видове са папуаското индийско орехче M. argentea от Нова Гвинея и бомбайското индийско орехче M. malabarica от Индия.

В малки дози индийското орехче няма забележим ефект върху организма. При високи дози обаче (10 г или повече) то е слаб до средно силен халюциноген, като предизвиква видения и приятно усещане, подобен на този от марихуаната. Но си има причина, поради която то е непопулярно — ефектите продължават до 24 часа след първоначалната кулминация (ок. 12 часа след поглъщане) и има неприятни странични ефекти през време на целия процес, които продължават до 36 часа. Ако се използва редовно в големи количества, индийското орехче може да предизвика увреждане на черния дроб

Индийското орехче и кората му имат близки вкусови качества, като вкусът на орехчето е малко по-сладък и по-деликатен. Кората често се предпочита в ястия със светъл цвят заради светлооранжевия, шафраноподобен цвят, който им придава. Кората е по-скъпа, защото добивът и е само 15% от този на орехчето. В индийската кухня орехчето се използва почти изключително в сладкиши. В европейската кухня орехчето и кората му се използват особено често в картофени ястия и в преработени месни продукти. Използват се също в супи, сосове и печени изделия.
Японските варианти на кърито включват индийско орехче сред съставките си.
Индийските орехчета (Myristica) високи до 20 метра вечнозелени дървета, растящи естествено в тропиците на Югоизточна Азия и Австралазия. Te са важни с двете подправки, получавани от плодовете им, индийското орехче и изсушената му кора.
Орехчето всъщност е семето на дървото, има яйцеобразна форма с дебелина 15–18 мм и дължина 20–30 мм. Използва се изсушената кора на костилката или самата костилка. От дърветата се произвеждат и няколко други продукта — етерични масла, смоли и масло.
Най-важният вид е обикновеното или ароматно индийско орехче Myristica fragrans, растящо на индонезийските острови Банда. Отглежда се на Карибите, особено в Гренада. Други видове са папуаското индийско орехче M. argentea от Нова Гвинея и бомбайското индийско орехче M. malabarica от Индия.

В малки дози индийското орехче няма забележим ефект върху организма. При високи дози обаче (10 г или повече) то е слаб до средно силен халюциноген, като предизвиква видения и приятно усещане, подобен на този от марихуаната. Но си има причина, поради която то е непопулярно — ефектите продължават до 24 часа след първоначалната кулминация (ок. 12 часа след поглъщане) и има неприятни странични ефекти през време на целия процес, които продължават до 36 часа. Ако се използва редовно в големи количества, индийското орехче може да предизвика увреждане на черния дроб